Apr 25, 2011, 1:10 PM

През ноември 

  Poetry » Love
754 0 7

Видя ли сега
как ни изненада снегът!
И ще трябва да чакам

да се стопли отново,
за да настъпи мигът
за онази разходка във парка!

Представям си как
с теб вървим, а дъждецът
току що е спрял и е влажно.

И ти ме докосваш.
Аз не ще си отдръпна ръката,
ти знаеш - да те има до мене е важно.

Но се чудя какво толкова
бихме си бъбрили,
след като всичко съм ти разказала.

Може би повече ще мълчим
и ще слушаме
как шумолят листата на брястовете.

И ще гледаме неподвижността
на водата в онова езеро
с водните лилии.

От време на време ще сядаме 
на влажните пейки
да си почиваме.

Ще ми купиш ли
от онази жена с хризантемите
букета с мирис на есен?

Защото аз ще съм скрила
в джоба за теб
шепа печени кестени.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??