През нощта

Sep 9, 2009, 7:07 PM

Poetry

5.0 (4)

1413 0 5

На зазоряване луната се съблече
пред очите на милион звезди
и небето тъмносиньо я повлече
към безмерните си дълбини.
Бавно нейното прозрачно тяло
загуби своите очертания
и в облачно-сиви прегръдки изцяло
потъна със тихи ридания.
Но как би могла тя да мечтае
на слънцето да бъде годеница
и редом с него в деня да сияе,
като слънчева кралица. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Иглички от тишината
Their Eyelids

Solitude in the dark of a room Somewhere scars are the lids of sleeping wounds Ingrown, craving to w...
Internal War

Define sobriety through pleasures of the mind, request all systems to deny. The absence of reality t...
Worst Enemy

I wonder if it was you that was afraid of the light Or the light in you has completely faded You cho...

More works »