На зазоряване луната се съблече
пред очите на милион звезди
и небето тъмносиньо я повлече
към безмерните си дълбини.
Бавно нейното прозрачно тяло
загуби своите очертания
и в облачно-сиви прегръдки изцяло
потъна със тихи ридания.
Но как би могла тя да мечтае
на слънцето да бъде годеница
и редом с него в деня да сияе,
като слънчева кралица. ...