А грее тъжно пак луната
и пръска блясък и тъга навред.
Светът потънал в лунната позлата,
а все така тягостно скован в кубче лед.
И слънцето изгрява денем -
грее, а не си личи.
Поглед извисява над простора леден
и този мраз прегръща с лъчи.
Всичко е така безмерно...
Отправяш погледа напред
и вместо бяло виждаш черно -
пуст и мрачен е светът навред.