Къде да видя тая хладина?
В града засипва ме панел и скука.
Дървета със зелени рамена
в бетона сив намират ли пролука?
Къде да чуя тая тишина?
В прозореца ми с бесни децибели
и с патоса на гневен старшина
бръмчат коли и мотористи полудели.
Щастлива съм , че тръгнах днес на път.
Из Искърското дефиле ме люшка влакът.
От хубости очите ме болят
и даже тайно от кондуктора поплаках.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
А стихото е готино и вярно за много хора. Пътуването е нещо прекрасно, движението в пространството довежда до движение на духа.