Скалите се препичат лениво.
Реката бавно тъжни тайни влачи.
Вилнее Юни. Мъдро и красиво
уморено лятото притваря клепачи.
Зеленина избухва вдъхновено,
а къщите удавени са в нея.
Шосето се извива притеснено
и с нивите не бърза да се слее.
Внезапни облаци - безплътни, леки
се гонят полудели из простора.
Чертаят те невидими пътеки.
По тях Небето ще достигнат хората.