Пак съм на път... и отново се радвам на Искърското дефиле. Пролетно...
Пролетта гърдите на скалите сгрява.
Червенеят те от нетърпение.
В скута им реката сънно шава,
пътя си поела със смирение.
Старите дървета се протягат.
Тихо пукат дървените кости.
Сенки пролетни покорно лягат
по ливадите като килим за гости.
Птичите ята в простора блесват.
Песента им блъска се в Небето.
И внезапно всичко ми е лесно... ...