През пустинята

loige (Радина)
3 3

May 22, 2010, 11:11 PM

Poetry » Other

806 0 1

Пътища пребродени

и преброждани ще бъдат.

Птицата води ни -

насочва я кралицата Съдба.

И в пустинята на пясъка ще стъпим,

а край речица с вода ще се напоим,

ще чуем в гората на феите песни,

вървим ли към върховете чудесни.

А там - орли прелитат величествено,

зорко бдят над святата земя.

Там всичко е от Бога сътворено,

Слънцето, цветята и пъстрите поля.

Такъв е кръговратът на живота:

тръгва, движи се и стига до преврата,

отново кръгът се завърта,

но вече с истина една позната.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

loige (Радина)

2010-05-23T23:58:09+03:00

Всеки минава по този път,по който си е избрал , защото имаме свободна воля.Но всички пътища водят до една врата ,а не е ли това обединяващата ни съдба? Ние сме като малко куче , пуснато на воля- то обикаля , тича , опознава нови територии , но винаги се връща при стопанина , защото разбира , че Един е този, който ще го приюти и нахрани , ще му даде всичко , от което има нужда . От дългата обиколка то разбира ,че стопанинът , като един създател,ще му направи къща, ще му надроби попара и като награда ще го погали - точно както блудния син.