Така притъмнява... сякаш няма небе...
Натежава пространството...
До основи оголяват спомени.
Опожарено от мълния лято.
Яростно кънти в душата: „Спри!”
В решетката на времето е мисълта...
Безмилостно дълбае крива диря
в уюта на измамно равновесие –
предопределеност в недопита чаша
от болката на късното завръщане...
в себе си...
© Павлина Петрова