При изгрев
При изгрев слънце, устни в пролетен венец
с ухание на отпечатък от червило,
мастило пъстро от пауново перо - писец
със обич листите до цвят е напоило.
По дъх разгърнали се думи в бяла стръв
улавят нежното ухание на дните,
а капчиците от игривоструйна кръв
са цветове от пазвите на висините.
Докосвам времето. Набъбват в капки дъжд
посоките от всички наши странства,
а откъм сочещия кръстопътя с пръст
се сливат слънчевите ни пространства.
От полъх в мислите се ражда див копнеж -
благоухания от цъфнали магнолии,
а по прозорците ... дантелената скреж
е нотопис на възходящи оратории...
Сърце с целувка ... Набелязано за теб,
танцува с трелите на пойна чучулига,
а ритъма на словореда - ред по ред
в небето като обич ме издига ...
(И песента в сърцето ми не спира и не спира ...)
© Йоанна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Красиви са изгревите, обичам ги, носят надежда. Красив е стихът ти. И песента, която се лее никога да не секва!
-
Сърцето е живо,когато обича и го обичат!Подарявам ти и аз такова-с целувка!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
И песента не секва Фабиана, а аз се усмихвам писателче