При личния лекар  (след преглед)                                       

                                                                                      Ще дойдат всички, само младостта ни

                                                                                      и ти, Юлия, ще липсваш между нас!!!

                          Стоя и чакам - дъжд вали,

                          не искам да се мокря.

                          Защото нещо все боли,

                          боли от мокрото.

                           А трябва да държа докрай,

                           на мене не разчитат.

                           Не зная аз дали ще мога

                           на други да разчитам?...

                           Така си мисля и си знам, 

                           че аз съм  в прегрешение.

                            Затуй изпраща ми небето

                            дъждът  за опрощение.

                            Ще го приема както някога,

                            когато малка бях

                            и тичахме с приятели

                            из локвите със смях!                                     

                            И радост, че навън вали

                            прекрасен летен дъжд!

                            До онзи юлски ден,

                            когато гръм вените смрази!

                            Дванайсти юли - тъжен ден,

                            до днес си спомням времето -

                            когато Юлия уби - светкавица

                                    н е л е п о !!!

                            Тя беше моята близначка,

                            приятелка, роднина!

                             Десетгодишна си отиде

                             и нещо в мен се срина!

                             Защо се случи с теб така,

                             приятелко Любима?

                             След теб останах да тъжа

                             през всичките година!

                              За мене ти остана жива!

                              Едно прекрасно лято,

                              красиво и неустоимо!

                              Сравнявам те с Цветята!!!

                              Ще тръгвам, Мила,

                              ето, виж, дъждът си е отишъл.

                              Ти знаеш - имам вече внуци -

                              и първородният е Юли -

                              Дванадесетгодишен!

                              Дванадесет свещици утре

                              ще греят в твоя чест,

                              рожденик, мил, неповторим!

                              Бъди благословен!!!

                              И здрав бъди! Да се обичаме!

                              На този свят свещен -

                              човек се ражда със звезда!

                              Дано ти свети дълго тя!!!

                              28 юли 2008 г. - гр. Русе

                      PS. Вече петдесет години Юлия почива в селското гробище.

                            На осми юни ни  предстои 60-годишен юбилей - тя и други

                            ще ни липсват!!!

                            На Юлиян - пожелавам  здраве и да отпразнуваме неговата

                            седемнадесетгодишнина!

                            Аз съм по-голяма от Юлия само с 13 минути - фатални или не?

                            До днес не мога да си отговоря...