На село е така -
цял ден игра.
Имаме си езеро,
толкова е близко -
на една ръка.
Цял ден във водата,
после на тревата -
смях, игри, закачки,
без бавачки.
После идва вечерта,
наша е нощта,
тайните остават в тъмнина.
Малко сме на брой,
но селото се тресе от вой.
Планината ни е другар.
Пътеките - познати.
Чувстваме се цар
на тревопасни и пернати.
Нямаме си ,,дом,,
и си патим ,щом
някой ни подгони.
Тъй е, лятото при нас!
Разкажете ни за Вас!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.