Когато те няма, небето проплаква,
гърми като къща, взривена с експлозия.
Нечии сенки навън се прокрадват,
светът се затваря в черупка и грозен е.
Первазите трупат години в праха си,
стълбите скърцат, ридаят със глас.
Земята е тъжна и сива е някак си,
а някъде в нея съм сива и аз.
Дворòвете помнят бодрите стъпки
на хора, които преди сме били,
но крачат и днеска по пътя отъпкан
други различни и все не си ти. ...