Остави ме да вървя по пътя си...

При тебе спрях, нима не ме видя?

Преминах... Само ледени отблясъци

останаха след мен... При тебе бях!

Недей обмисля скъпи подлости -

не знаеш думички, за да ми спре дъха,

аз исках само евтините радости,

не може да ме задържи страха...

Не може да откланяш пътя ми,

не ми предлагай портите на Троя -

препъвах се по твойте калдъръми

и скоро ще се скрия зад завоя...

Не трябва да показваш  пътя ми,

сама ще следвам пътищата свои,

тревите окосени пред неволите

ще бъдат лоши спомени, но само мои...

Сега ще тръгна, не затваряй портите.

Неползвания ключ вземи си вече,

попътен вятър сещам зад оградите -

отвън сърцето ми на воля ще поплаче...