Sep 24, 2020, 10:32 AM

Прибиране в къшлата 

  Poetry » Phylosophy
331 0 2

 

 

 

Пак звъннаха наблизо, не бе сън.

Погледнах към върха - прибираше се стадото.

Пастирът беше гневен, псуваше наред,

бях омагьосана от песента на чанове.

Навярно той е прав - денят бе окъсял,

настъпваше нощта почти изневиделица.

От стръмните чукари лъха хлад,

накриво ако стъпи, няма втора версия.

Разпръскваше се стоката, съзряла стрък трева -

макар и изгоряла, още жилава.

От памтивека надпревара и борба

за хляба труден в нощвите на битието.

 

 

 

 

 

 

 

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много ми допадна равният, сериозен тон на стиха като контрапункт на трудното битие!
  • Да, песента на чановете наистина омагьосва...
Random works
: ??:??