Закичи ми звезда, от най-светлите,
дето зреят в откраднато време.
Всяка завист, обида и клетва
да минава на пръсти край мене.
Приближи ми небето до устните -
да му шепна, разказвам, говоря,
да му нижа по пръстите пръстени,
без да искам услуги от горе.
Аз се плашех до смърт от простора му,
ала днес забелязах, че свети.
И се чудя – усещат ли хората
вътре в тях щедростта на небето.