На дъщеря ми Радина
Една любов умира... Наранена, цяла в кърви...
Прободе я рапирата на думите.
Една любов – най-чистата, най-истинската, първата!...
Удави се в греха от неразумност.
Една любов изстива... И затрупва я снегът,
превърнал всяка болка в безразличие.
Пред себе си не вижда нито светлина, ни път...
Сега желае просто да е ничия.
Една любов угасва... И в очите пада мракът...
Едва ли някога ще бъде същата...
Не търси вече никого... И никого не чака... ...