Sep 22, 2015, 10:09 AM

Приемственост 

  Poetry » Phylosophy
401 0 0
Приемственост
Подхлъзнах се и си строших краката,
не ще достигна таз височина.
Ще гледам отдалеч как птиче ято
кръжи над нея, чезне в димнина.
Но че от мен по-ловки катерачи
преодоляха я, ще забраня
сърцето ми от завист да заплаче,
да ме потапя в чувство за вина.
На своя внук ще съм инструктор ценен -
от мене - ум, от него - корпус як.
Човек, не може ли, така скроен е - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Костов All rights reserved.

Random works
: ??:??