РАЧЕШКАТА ЩИПКА
Помните ли Маца – котката ленива?
Че ловува раци и не е страхлива
тръгна да разкаже случки от реката,
смелост да покаже, спряла до вратата
тя пред мама Сузи като бе на гости.
Скрила срам зад бузи, раци да изпроси
нашата хитруша я потърси вчера.
Първо се ослуша, повода намери,
после ѝ почука тя като на близка.
- Дружке моя, тука имам малки ризки,
дето твойта рожба може да облича.
Като на изложба с тях ще е, ще тича
и ще е уютно на гърба, вратлето.
Портата побутна Маца, а детето
в процепа се мушна и навън изтича.
- Пак си непослушно и не се олличаш! -
смръщена го смъмри майката грижовна.
То отвърна с "мър" и някакъв лъжовен
поглед на невинен, търсещ лесна прошка.
- Рожбата ти свидна с нежно име Рошко,
май е непослушна, но ще осъзнае
майка, че се слуша и не се роптае.
Маца я покани, даровете гушна.
- Няма да остана. Свраката подшушна,
че си наловила лятос много раци.
Дай ми, дружке мила, трима котараци
вкъщи ме очакват, в лед е днес реката.
Аз не се оплаквам, но ядат децата
като не видели, как да ги заситя!
Вярно ли, не е ли – теб дойдох да питам.
- Консервирах раци - дни на глад да няма.
Твоите юнаци да внимават само
да не ги задавят щипките им дълги.
Щях да ги извадя, но валеше, бързах
и сега на Рошльо аз му ги отделям.
Да мълча е лошо, затова споделям
с тебе, Сузи мила. Ето ти буркана.
В него съм сложѝла, тъй че да останат
и да ви заситят вкъщи четирима.
Мен, ако ме питат, тука доста има!
Сузи с благодарност двора ѝ напусна.
Мислеше, навярно, колко ще са вкусни,
а като пристигна, сипа ги в тавата.
До зори не мигна, заради децата
раците почисти, щипките извади
и прогони мисли с лоши изненади.
На обяд сервира порция за всички.
Светеха немирни палави очички.
Чарли се закашля, после спря да гълта...
- Няма нищо страшно! Дишай! Аз ще бръкна
в гърлото дълбоко и ще ти премине!
Ти юнак си, споко! Ще се справя, сине!
Бърди вън се втурна помощ да потърси.
Беше бърз и умен. Някъде в ума си
знаеше – Кълвачът доктор е в гората.
Лесно е да плачеш, правят го децата.
Той сега ще трябва спешно да намери
лекар! Незабавно! Почна да трепери,
но усили крачка в тъмната дъбрава.
Трудната задача лесна с воля става.
Върна се с Кълвача, всички изненада.
Чу ги те, че плачат... Като за награда
Сузи го прегърна. - Колко си грижовен!
Щипката повърна Чарли без особен
напън, а Кълвачът гърлото проми и
важно взе да крачи. - Другите чинии
виждам, че са празни, всичко сте омели!
Има случки разни. Вие, че сте смели
вече знам, но искам нещо да ви кажа:
не поемай риска, той ще те накаже!
Тука умълча се въздух да си вземе.
Беше се разкрачил, сякаш е на стреме.
Сузи се нахвърли, силно разгневена:
- Знай, децата върло пазя аз и мене
няма никой право да ме поучава!
Най-доброто правя и не заслужавам
да ме критикува горският ни лекар!
Пет пари не струваш! Ти си доктор шмекер!
- Но защо, госпожо, аз спасих детето!
Ако се наложи, заради момчето
бих дошъл, безспорно, пак да го лекувам.
Казвам отговорно и не се шегувам.
Сузи, осъзнала че е прекалила,
лапа бе подала, яростта подвила,
сякаш е опашка в пухкавата зима.
Ти недей се плаши, тя характер има.
Следва:
© Мария Панайотова All rights reserved.
Иване, думите ти са такава награда за мен! Даваш много висока оценка на желанието ми да пиша поезия за деца. Надявам се музата ми наистина да е щедра, но проект като този изисква и много труд и постоянство с логично свързани като последователност и житейско развитие истории. Само така могат да се изграждат характери. Много ти благодаря за високата оценка!😊
Тоти, ти следиш развитието на стихотворното повестование и си ревностен мой читател, а това ме радва! Желая ти плодотворна и отговорна муза и ти благодаря!😊