„Приказен сън" Сънувам части от минали животи, сънувам любови и омрази, постижения и падения, умирания и прераждания. Поредната сцена: аз вървя из пустинята. И ето, пустинна буря се оформя, обгръща ме, а в нея история след история. Какви епични битки, какви долни предателства. А ето и сега и мойте спомени. Но какво, по дяволите, става? Защо всеки хубав спомен с теб бива изгарян? Защо започвам аз да те забравям? И ето, събуждам се аз от кошмара тъй жесток, целият вир вода и сгушил се във теб. Ти отваряш очи, усмихваш се и целуваш ме, усещам страстта в мен и теб как нараства. Нежни ласки, страстни целувки и започва страстна нощ. Ноктите ти играят по гърба ми, болката никога не е била толкова сладка! Какво става, какво, за Бога! Събуждам се, оказва се всичко един сън! Ставам, падам, започвам неистово да стена. Ах, тези кошмари, как измъчват ме! Колко истинско бе само! Как преплете се реалното с нереалното! Как отново ме напусна. Как нещичко в мен умря. Страх ме е да заспя. Страх ме е, че там в съня пак теб ще срещам! Ела при мен и утеши моето сърце! За моята принцеса Рал
Next from category
Next from the author
Поздрави!