Приказка Един стопанин насадил си лозе, от пръчки скъпи, чисти и отбрани, оградил го с ров дълбок и грозен, а платил го с кръстните си рани. Бил грижовен, пръчките подрязвал - да не пръскат сок в листа странични, копал, поливал и не се отказвал от болнави, криви и различни. И започнали да дават чакан плод - зрял, претрупан, чист и ароматен, в следствие на подареният живот, от своят Земеделец благодатен. Дал лозето си на обучени слуги, заминал уж, но тъй наблизко бил - имал враг със изпочупени роги, но богат и с речник обигран и мил. И той нехайните слуги подучил и парник лъскав в лозето дигнали, на бързо земеделство ги обучил: "Без труд - им казал - той е за хамали!". Вън от парника на вятър, слънце, студ, пръчките растяли груби и бодливи, а вътре - шуми, с тук-там плод надут, от нитрати евтини и "грижи" криви. А рогатият от земеделците изкупвал, пръчки изхабени и в мазето ги затварял и съдружниците си с блага отрупвал, а с огън външните лози обгарял. На тази тъжна приказка какъв е края? И наема ли се някой да ми отговори? Печат за ада имаш ли, или за рая? С подкупните Исус какво ще стори? 25. 03. 2007 г. Прага, Мустек
Next from category
Next from the author