Jan 10, 2008, 1:16 AM

Приказка 

  Poetry » Phylosophy
508 0 4
Приказка

Един стопанин насадил си лозе,
от пръчки скъпи, чисти и отбрани,
оградил го с ров дълбок и грозен,
а платил го с кръстните си рани.

Бил грижовен, пръчките подрязвал -
да не пръскат сок в листа странични,
копал, поливал и не се отказвал
от болнави, криви и различни.

И започнали да дават чакан плод -
зрял, претрупан, чист и ароматен,
в следствие на подареният живот,
от своят Земеделец благодатен.

Дал лозето си на обучени слуги,
заминал уж, но тъй наблизко бил -
имал враг със изпочупени роги,
но богат и с речник обигран и мил.

И той нехайните слуги подучил
и парник лъскав в лозето дигнали,
на бързо земеделство ги обучил:
"Без труд - им казал - той е за хамали!".

Вън от парника на вятър, слънце, студ,
пръчките растяли груби и бодливи,
а вътре - шуми, с тук-там плод надут,
от нитрати евтини и "грижи" криви.

А рогатият от земеделците изкупвал,
пръчки изхабени и в мазето ги затварял
и съдружниците си с блага отрупвал,
а с огън външните лози обгарял.

На тази тъжна приказка какъв е края?
И наема ли се някой да ми отговори?
Печат за ада имаш ли, или за рая?
С подкупните Исус какво ще стори?

25. 03. 2007 г. Прага, Мустек

© Станимир Тахов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Дълбок е да, Той наистина е определил заплатата им....
  • Той си знае работата...
    хубава приказка...с обич, Станимир.
  • Много ми хареса стиха ти, Станимир.
    Подкупните... те си знаят съдбата.
    Поздрав.
  • Много дълбок смисъл има стиха ти.
    А що се отнася до подкупните, понякога разбираме какво е сторено с тях, понякога не, зависи как погледнем на тях.
Random works
: ??:??