Изгубена във тъмната гора,
Алиса се изплаши и проплака.
Бе тръгнала нанякъде сама,
през девет планини, че и оттатък.
Подгонена от сянка - презглава,
видя как люби се луната със небето
и стегна се в гърдите ù една -
позната и ужасна болка, вляво - при сърцето.
А сянката след дирите ù с вой
люлееше в клонак кошмарът нощен,
подскачайки от всеки храст и вой,
Алиса разтрепери се до кости. ...