Приказка
Приказка
Аз разтворих страницата първа
и започнах с радост да чета.
Приказката беше тъй вълшебна,
че потънах в нейната вода.
С животворна сила ме изпълни
и докосна всички сетива.
Дъх поела, гмурнах се дълбоко,
а след туй ти махнах със ръка.
В шепата ми слънцето блестеше.
В диадема после затрептя.
Бог така на тебе ме поднесе,
както Ева даде на Адам.
Търсех с радост дъното да стигна
и да грабна бисера с ръка,
в който скрита е незнайна сила
и със щедрост да го поднеса.
И разтворих длан пред твойте взори,
ала ти внезапно ослепя.
Приказката толкова вълшебна
бе останала без сетива.
© Стойна Димова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много хубава приказка направо вълшебна но накрая ме натъжи!Това е едно стихотворение което ми подейства като притча!Поздрави от сърце!!!
-
Благодаря ти, Миночка за вниманието, с което не веднъж ме удостояваш!Желая ти здраве и нови творчески успехи!
-
Поздравявам те и аз,за тази вълшебна приказка!
-
Много ти благодаря, Пламена! Имам чувството, че отдавна се познаваме. Прегръдка!
-
Много тъжна и въздействаща
е твоята приказка!
Винаги с трепет чета твоите стихове!
Допада ми твоя стил!
Поздрави,Стойна!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрав и хубава вечер!