Приказка

Dec 21, 2010, 2:19 PM

Poetry » Love

551 0 2

ПРИКАЗКА

Ний вървяхме с тебе в нощи теменужни.

Стъпките ни плахи гаснеха в нощта.

И мълчахме. Думите не бяха нужни,

щом съдбите ни се сляха в любовта.

Майски нощи под луна сребристобяла

и звезди, поръсени с бадемов цвят.

Колко обич във очите засияла!

Колко трепети в сърцата ни горят.

Дойде есен, ние пак сме с тебе двама.

Стъпките ни бавни есенно шептят.

Любовта ни още силна е, голяма,

но го няма пролетния дъхав цвят!

Искам аз да бъдем и в студена зима,

с топли длани, с влюбени, добри очи.

Тази приказка навеки да я има,

песента в сърцата вечно да звучи!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

anka-dimitrova (Анка Келешева)

2010-12-22T15:53:57+02:00

Благодаря ви,Румпел и Румяна.Любавта е най- голямото богатство на земята. Нека винаги да е с вас. Весела коледа и честита нова година. Нека тя ни донесе повече срещи !
rumiana (Румяна )

2010-12-21T19:27:31+02:00

Нека приказката да няма край..и любовта да не напуска сърцата! Да Ви топли и в студените зимни нощи!