Aug 12, 2014, 1:02 PM

Приказка 

  Poetry » Love
1034 1 4
То беше в полунощ. Навън валеше
безбрежна, феерична тишина.
Усещах как жестоко те болеше
избликналото чувство за вина.
А сватбената рокля белоснежно
блестеше върху тънкото ти тяло.
И беше полунощ. И беше нежна
и дива тишина. Магия в бяло.
И беше мъртва жар и жива пепел.
И шеметен мираж от красота.
И аз – един, единствен, ням свидетел
на твоето разцъфване в нощта. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар Тепешанов All rights reserved.

Random works
: ??:??