Приказка с Млада кралица...
(поучително)
Една история зловеща
бих искал днес да ви разкажа,
а в нея има страст, но с нещо –
тъй трудно обяснимо даже...
* * * * * * *
... Стар крал със младата кралица
живеели в страна далечна,
но нѐмощен да я обича –
те спели по отделно вече...
В двореца времето течало
като река в планински бързей,
но никога и миг не спряло
в наслада тръпнеща обвързано...
Била кралицата красива,
по-точно казано: прекрасна,
но тъжна тя и мълчалива
усещала, че бавно гасне...
А знае се, дори цветята,
че не поливани увяхват
и губи се със аромата,
и цялата чаровност тяхна...
И виждали са много хора
да плаче Младата кралица,
а нощем ходела по двора –
самотна като улулѝца...*
На красотата ѝ прочута
там всички вкупом се дивяли,
заглеждал се дори и шута
във прелестните ѝ овали.
А горд с кралицата изящна
бил кралят -- без да проумява,
че тя за мъж мечтае, в страстна
прегръдка да я обладава...
Опитвал се да я развлича
със пищни балове в двореца
и с много дарове различни –
дано все нещо си хареса...
... И тъй изнизвали се дните
отвън изглеждали щастливи,
а Кралството дори честито –
с Кралица млада и красива...
... но – о: както в приказките става
там пътник в късен час потропал –
от друга някаква държава –
левент... Любимец на Живота...
Приел го кралят и поискал
с кралицата да се похвали –
бил стар и не разбрал за риска
тъй страст фатална да разпали...
Разбрала Младата кралица
какво измъчвало я нощем
и тази девственост на жрица –
да наруши, решила óще...
... Нощта дошла със пълнолуние
и вятър в стройната топола –
обсебена от страст, в безумие
навън разхождала се гола...
И Странника красив, когато
видял Кралицата се влюбил:
и в тялото като излято,
и в погледът ѝ тъй учуден...
Въртял се... Да заспи не може –
потърсил помощ от Луната...
А само в нейната си кожа
облечена видял – Жената...
... но проговорила Кралицата:
– Понеже ти видя Жената
във мен, по местната традиция –
тук ще ти отсекат главата...
Но ако в тази нощ потайно
се вмъкнеш в кралските покóи
и сам убиеш краля, знай че
аз утре вече ще съм твоя...
За теб ще се омъжа... Двама
тук ще царуваме щастливи –
в една страна любов ли няма
е тъжно там, а дните сиви...
........................................
На приказката идва края
(а за позналите – награда) –
естествено, убит бил кралят...
... Поуката за вас се пада!...
Имало едно време...
––––––––––––––––
* – птица от сем. Сови
© Коста Качев All rights reserved.