Nov 26, 2006, 8:52 PM

ПРИКАЗКА 

  Poetry
774 0 16

                    ПРИКАЗКА

 

Остави тази нощ незатворен прозореца –

нека тихо, на пръсти да слиза дъжда.

През мокрия мрак, километри преборила,

ще успея да стигна с натежали крила.

 

Отмаляла и кротка при теб да се сгуша,

като част от съня ти, ефирен и бял.

Ти магията стара да прогониш с целувка –

под вълшебната ласка пак да бъда жена...

 

Утринта ще погали недоспалите клепки

с нежен лъч вместо моята пареща длан.

... дали сън съм била?

                              Ще откриеш перцето –

спомен приказен от съня ти

                               за лебеда бял.

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??