Прости, че ровя в кофите за смет, не съм аз скитник, всъщност съм поет... На дъното им търся да открия блясък от изхвърлена магия. Знам. В салфетка ще е тя увита, в купа с боклуци някъде зарита, в очакване да блесне светлина и някой да посегне със ръка да я развие, после като птица да я целува с влажните зеници, когато в полета си окрилена тя ще омая цялата Вселена. Защо ме гледаш някак със безверие? Не вярваш ли в красивото поверие, че в кофа някъде за смет се крие копнежа ни за истинска магия? Кой ще я намери - все едно. Дано да бъде със сърце добро и свитата салфетка да развие, затвора и, навеки да разбие... Не съм аз скитник, всъщност съм поет... Ще ги преровя кофите за смет...
Страхотно стихотворение, приятел. Отлично хрумване. Само една малка забележка - "тя ще омая цялата Вселена" - ритмично не се вписва много (според мен).
Наистина си поет... и то какъв! Прекрасна приказка си написал! Пожелавам ти да я откриеш, тази истинска магия, и да сътвориш още много вълшебни стихове! Поздрав!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.