Jul 9, 2009, 2:21 PM

Приказка 

  Poetry » Love
678 0 1

Приказка

Някога исках в приказка да живея,
да бъда принцеса със златни коси.
Някога исках дворец свой да имам,
а храбрият принц сърцето да плени.

Някога исках на морското дъно
да бъда кралица на сребърен трон.
Някога исках самотна да бъда,
за да дойде принцът на белия кон.

Сега не съм баронеса, принцеса,
не съм графиня дори,
но мои са небето, морето
щом тебе си имам, нали?

Сега знам, че мое е утрото.
когато се будиш до мен.
Мои са звездите, луната и слънцето
щом влезеш в съня ми блажен.

Не ми трябват градини, палати,
не ми трябват дори златни коси,
щом имам парченце от космоса,
щом имам тебе, нали?!

04.07.09
На мечо

© Никоя All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Чудничко!
    Съвет: Когато започваш в един ритъм, ще е добре да го спазваш! Първите два стиха са различни от другите три!
    Поздрав!
Random works
: ??:??