С фрак или с венчило тежко,
ще поемеш пътя си човешки,
от пелена до венчило с було,
ще те гледам и ще те изгубя.
Ще лягаш с приказка за лека нощ,
с онази, дето те приспивах,
ще я разказваш за разкош,
защото приказката е още жива.
Разкажи я толкоз пъти,
колкото съм казвал,
за да може и след рода ти
друг да я разказва. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up