Приказка

Jan 8, 2009, 2:38 PM

Poetry

562 0 0

С фрак или с венчило тежко,

ще поемеш пътя си човешки,

от пелена до венчило с було,

ще те гледам и ще те изгубя.

Ще лягаш с приказка за лека нощ,

с онази, дето те приспивах,

ще я разказваш за разкош,

защото приказката е още жива.

Разкажи я толкоз пъти,

колкото съм казвал,

за да може и след рода ти

друг да я разказва.

С приказката ще живееш,

няма да умреш,

ще се прераждаш и копнееш,

и всеки ден ще бъде днес!

Please sign in with your account so you can comment and vote.