Jan 8, 2009, 2:38 PM

Приказка 

  Poetry
652 0 0
С фрак или с венчило тежко,
ще поемеш пътя си човешки,
от пелена до венчило с було,
ще те гледам и ще те изгубя.
Ще лягаш с приказка за лека нощ,
с онази, дето те приспивах,
ще я разказваш за разкош,
защото приказката е още жива.
Разкажи я толкоз пъти,
колкото съм казвал,
за да може и след рода ти
друг да я разказва. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росен Кръстев All rights reserved.

Random works
: ??:??