Dec 18, 2008, 7:09 AM

Приказка 

  Poetry » Phylosophy
604 0 1
 

Приказка

 

Върви си момъкът напет -

нахлупил настрана каскет.

Насреща си видял мома -

чудно хубава, но зла.

 

Поспрял се, шапката свалил -

тихо казал поздрав мил.

Тя извърнала глава -

поглед впила настрана.

 

Не разбрала в миг момата,

че е срещнала съдбата -

затуй останала САМА ...

чак до края на света.

 

Чуй таз приказка и ти -

и добре я разбери.

В живота всичко се върти

и без  теб ще продължи.

© Гергана Спасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Понякога наистина не разбираме, че сме срещнали съдбата за съжаление
Random works
: ??:??