Утрото леко очите отвори,
поизтегна се, тихо промърка,
Стана.
И покани слънце на гости.
Слънчо златна наметка си сложи,
после яхна колесницата огнена,
за секунди пристигна при утрото.
Заприказва Утро на Слънцето:
“Ти да знаеш какво е видяла – Зората (жената ми),
онази палавницата – Луната,
(дето все я преследваш
и страдаш по нея) ...