Приказка без край

Jul 14, 2006, 12:20 PM

Poetry

782 0 1

Сърцето ми тупти за една душа, болката ме обсебва всеки миг, когато тя е далеч от мен. Трудно е човек да оцелее в любовта, трудно е, когато усещаш силата на болката, страданието, ревността, но въпреки това всеки е създаден да обича и да бъде обичан. Така се случи с мен преди 3 месеца аз бях сам, наранен и повярвах отново в любовта, чиста като капки сутрешна роса: отново сърцето ми е в плен! На едно създание нежно, чисто, красиво, мило, любвеобилно. Като приказка започна всичко - красиво, изпепеляващо. Тя дойде при мен като Ангел от небето, чул молитвите ми! Ето, сега тя е до мен - ЛЮБОВТА (Кристина...) Едно дете красиво, с душа добра, нежна, сърдечна и мила. Две души поеха по пътя красив, дълбок, осветен от слънчеви лъчи и искри от техните сърца... Погледни ме - аз обичам и дугото е без значение!!!

Тази Приказка нежна страстна... Няма да напиша края каквото и да става !!!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

simbata (Симеон Михайлов)

2006-07-14T12:41:21+03:00

Извинявайте това май небеше за тука а за разкази Ако можете го преместете обърках се малко просто съм много тъжен в момента и незман какво правя!