Oct 17, 2013, 11:50 AM

Приказка без край 

  Poetry » Other
395 0 0

Една жена ми благодари

че получи похвала от мен.

Не ти, аз трябва да ти благодаря.

Защото си жена.

С тези думи искам да започна приказка

за теб, за другите жени.

Питаш ме откъде ми идва това веселие.

Ще ти кажа, душко.

От вашите сърца, от вашето излъчване

достигащи до мен.

Да знаеш как влияете на мен.

Преди не го разбирах, може би не бях съзрял,

макар на години да съм голям.

Тази приказка няма да има край,

докато вие сте до нас.

© Наско кирилов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??