danda (Даниела)
358 1120
Jun 14, 2020, 1:05 PM

Приказка без край 

  Poetry » Other
1484 1 8

Морето шепнешком

разказва приказка на старите рибари.

Луната с лек поклон

оттегля се в небесния си будоар.

А нейният блестящ любим

намига бегло откъм хоризонта

и с лъч неуловим

косите ù целува вместо "сбогом".

И утрото с кафе в ръка

заслушва се в примамливия шепот.

Млад гларус със крила

дълго спори шумно за сюжета.

Брегът килима си тъче.

Рапани, миди, водорасли са украса.

Градът отмята рус перчем

и банския солен прибира от терасата.

А приказката няма край,

реди морето случка подир случка...

С опашка свита на кравай

присламчва се и добродушно куче,

пяна близва със език,

снага протяга безнадеждно слаба,

и сякаш вече сито

на пясъчната черга кротко ляга.

Притваря старите клепачи,

последен дъх поема някак неусетно,

а по немлъкващия разказвач

рибарят тънка мрежа метна...

Морето шепне дълга сага,

без край, начало и без име.

А песът стар щастливо бяга

в небесната ливада морскосиня.

 

© Даниела All rights reserved.

The work is a contestant:

Обич в морскосиньо »

13 Position

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??