mmuladzhikova (Мария Муладжикова)
11 16
Jan 14, 2010, 9:40 AM

Приказка с неочакван край 

  Poetry » Humour
1607 0 4

 

 

   Приказка с неочакван край

 

   Имало нявга в далечна земя

   славен юнак с много дълга брада.

   Бродил в света и деня, и нощя -

   искал да срещне най-страшна ламя.

 

   Пресичал реки, океани дори,

   видял даже вещици с летящи метли.

   Горите преминал надлъж и нашир,

   но нямало Хала в познатия мир.

 

   Веднъж както свиркал юнашки рефрен

   срещнал ужасна ламя (т.е. мен...)

   Очаквал той Змей - да трещи, да фучи -

   не бил се подготвил за зелени очи...

 

   И мигал накриво, зяпал с уста,

   главата му празна - ни помен от песента.

   Стоял като статуя - с един вдигнат крак

   (май вече не прилича на нашия юнак...)

 

   Съвзел се след малко и с меча напред

   поел по юнашки изпъчен, напет.

   Но виж ти коварство! Наместо война -

   ламята поклатила стройни бедра...

 

   Омекнал юнакът като глина във вода.

   Меча изпуснал, запретнал брада,

   обуща изул, панталони свалил

   и късно се сетил, че явно сглупил!

 

   Ламята измъркала кротко за миг,

   леко докоснала меча с език

   и... има си вече трофей за стена -

   напета, красива, юнашка глава...

 

 

 

 

© Мария Муладжикова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??