В царство приказно – чудесно,
някъде накрая на света,
лъчезарно и сърдечно
трепетно сияе любовта.

Там зад хребети далечни,
де захожда уморен денят,
в синкави простори светли
тържествува, носи се духът...

Ангелите лекокрили
стрелкат се безгрижно и летят.
В полет шумни – закачливи
весело подвикват се и зоват.

Там принцесата красива
във очакване на любовта,
разпиляла златна свила,
грее в нежно мека светлина.

И придворни пощурели,
в прилив на душевна топлина,
припкат луди – подивели
в шемета на вихрена игра...

В царството на вечна младост
и на непреходна красота
грее и сияе в радост
чиста – непорочна любовта.