Отново съм тук и вървя
по същите стръмни пътеки.
Край мене изгарят тела,
заточени в Ада навеки.
Дочува се тътен дълбок,
разцепва се с трясък земята,
издига се гейзер висок
и лава поглъща телата.
Мирише на смърт и на грях,
на злоба, на болка, на похот,
а демони с яростен смях
са тръгнали сякаш на поход. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up