ПРИКАЗКА ЗА БЕЛОКОСИ
В нощ лунна сънувах сън. В море от светлина
летях, бях птица бяла, чудна,
но мина някаква си черна сянка една,
всичко трая миг, и аз - будна
самотна и тъжна в моето вдовишко легло,
тъй дълго си стоях безмълвна
и се питах: защо, и защо, е пак защо
този черен мрак ме погълна.
- О, ти, бабичко мила, толкова земна,
къде летиш в небесата?
Где ти е мястото, не разбра ли, любезна, ...