Потайно живее.
Ранено от времето
и стенещо в мрака,
като прекършена роза,
а още ухаещо.
Захвърлено,
като отмъщение,
а е злато.
Земно, красиво,
ароматно на лято.
Да го притежаваш е рядкост,
отговорност и
болка!
Рисувано, сънувано,
отглеждано с обич.
Ти се раждаш добър,
от какво се разваляш?
© Василка Ябанджиева All rights reserved.