Приказка за КРАСИВАТА ПТИЦА

Някъде там в нереалното, във вълшебния свят на мечти

имало мъничко островче, изградено с чувства едни.

Островът бил обитаван от отшелник един. Не монах!

Ала вярвал той и в съдбата за един по-добър и реален свят.

Но на острова бил е самичък. Колко чакал безброй - светлина?

Но съдбата решила бе друго, чакал той в тъмнина.

И тогава съдбата решила да огрее тъмните дни.

Кацнала ПТИЦА КРАСИВА, без страх от лъжливи мечти.

ПТИЦАТА била КРАСИВА, не само с външност и дух,

имала нещо прекрасно - различното търсейки тук.

Ех, усетил тогава монахът, че животът красив е, дори

в светлина да живееш с реални мечти.

Наслаждавал се той на прекрасното и любувал се много дори

на КРАСИВАТА ПТИЦА, долитайки и отлитайки в ранни зори.

И усетил, че КРАСИВАТА ПТИЦА не търси златни зрънца,

само да поседи до "монаха", на трошици от хлебна кора.

Но не искал той в светлината да изплаши прекрасната ТЯ,

ала свикнал бил в тъмнината да живее със свойта мечта.

Но във времето той подиграл се, затъмнил светлината със мрак

и подплашил КРАСИВАТА ПТИЦА - отлетяла от острова пак.

Но незнайно защо пак съдбата се намесила в тези съдби,

светлината се върнала скоро на острова, пълен с мечти.

И тогава Красивата птица долетяла на острова ТЯ,

и с доверие пак до монаха се нахранила с хлебна кора.

Той бил щастлив и прекрасно се чувствал, и любувал се той на това,

че мечтата реалност е станала, не живее сам в тъмнина.

Птицата била прекрасна, но си знаел дори и това,

че има си дом и е питомна. Колко щастлива е ТЯ?

Примирил се с това и се радвал на КРАСИВАТА ПТИЦА-ЖЕНА!

Знаейки, че никога няма да докосне прекрасните нейни пера.

Но във времето пак подиграл се. Затъмнил светлината с тъма.

                   Подплашил КРАСИВАТА ПТИЦА.

                           Дали ще се върне сега?