Нейде в края на света имало е мост-дъга.
Разстлан е пътят шарен, от огън страшен бил направен.
Свързвала Дъгата през времето два свята,
света на хората свободни с тоз на боговете благородни.
Пазена била от мъдър бог, той си имал златен рог.
Пазителят не можел да заспи, затова и трябвало да бди,
дали не идват Великани, на война отвред събрани.
Днес дъгата е дисперсия на светлината,
пречупена през воден прах. Стражникът надува рога си със страх,
неговият свят отминал е отдавна, днес е само история забавна.
Някога той имал остър слух - чувал как расте тревата,
днес пък чува тишината как обяздва тя дъгата. ...