Нейде в края на света имало е мост-дъга.
Разстлан е пътят шарен, от огън страшен бил направен.
Свързвала Дъгата през времето два свята,
света на хората свободни с тоз на боговете благородни.
Пазена била от мъдър бог, той си имал златен рог.
Пазителят не можел да заспи, затова и трябвало да бди,
дали не идват Великани, на война отвред събрани.
Днес дъгата е дисперсия на светлината,
пречупена през воден прах. Стражникът надува рога си със страх,
неговият свят отминал е отдавна, днес е само история забавна.
Някога той имал остър слух - чувал как расте тревата,
днес пък чува тишината как обяздва тя дъгата. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up