С върха на пръстите си ме докосваш,
тайнствени слова в ухото ми шептиш,
музиката бавно в танца ни обгръща
и потъвам в ръцете ти полузаспала...
Любов ли беше твойто име?
Но щом страстта ни заслепява,
то тогава луда ревност бавно ни убива.
Кажи ми пак – любовта ли беше тая, дето ни прегръща?
Заставам на върха на тази сграда,
очите си затварям и ръцете си разпервам,
тъй, зная – пак ще се почувствам жива,
когато бях сама с тебе в онази празна зала. ...