Малък елф, положил дървесната корона
армията му от лениви сухи клони.
Слънцето превърна във слуга,
а самотата в огледална суета.
Малък елф в илюзия за царство,
забравил Господ Бог и неговото паство.
Любовта за сърцето му тъй чужда,
от никой и от нищо няма нужда.
Звездите- светлини за неговата сцена,
Егоизмът- монолог, минаващ през корема.
Светулките са благородници придворни,
а богомолките предвестници отровни, ...