Разплакала се е тъжна Дъгата.
- Отиде си моето Слънце, скри се далече в Земята!
Нима ще го обича тя колкото мене?
Ще му дава ли като моите цветове?
Дали ще си играят както нас със водата?
Сега мога да питам само тъгата.
Къде си, Слънчице мое?
Как ли те прегръща Земята, забрави ли вече мене - Дъгата?
Как те омая във нейните ласки да паднеш и скрит от мен да останеш?
И ето го, пак плиска Дъждеца
и напоява Земята и Слънцето - хубавеца,
играе с цветята и тихо целува листата, ...