Лорелай (Люляк)
109 142
Aug 20, 2007, 11:17 PM

Приказка за Поезията 

  Poetry
666 0 6

Приказка за Поезията

 

На всички поети

 

Аз и вие имаме честта

да пазим най-святото в света.

У сърцата си да го съхраним,                               

да умеем крехкостта му да не нараним.

Най-бялото в света възкръсва

в сърцето ми всяка сутрин.

Вече четиринайсет години не омръзва,

все пристига - и вчера, и днес, и утре...

Събужда ме със дъх на пролет,

с ухание на късно лято.

Понася ме из облаците с полет...

Обичам тези сутрини, когато

по мен минава тръпка

от нови стихове и рими.

И сякаш чувам стъпки,

оставени от тихи думи.

Примамливо шептят: ”Вземи ни!”

От мене дърпат одеалото.

Крещят в ушите: ”Напиши ни!”

Горя от радост цялата.

Така се раждат мойте стихове,

сестри на изгрева златен.

Пристигат като бързи влакове.

А с тях се чувствам богата, богата...

Запазете у себе си поезията,

крепете я и тя вас ще крепи.

Пазете я като надеждата,

запазете я до последните си дни.

20.Авг.07г.

© Люляк All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • О, по изгрев се пише най-хубаво!Аз лично се убедих в това... Дълбок поклон и благодарско за посвещението, сестро. Обичам те.
  • Много ама много хубав стих!Прекрасен е !!!
  • Хих,мерси,романтичке =)
  • Примамливо шептят: ”Вземи ни!”

    От мене дърпат одеалото.

    Крещят в ушите: ”Напиши ни!”
    ...
    Да знаеш - и при мен е така!
    Поздравчета!
  • Трогвате ме,момичета,страшно благодаря =}
  • Ех, че прекрасен стих, хубава ти е идеята.Пазим до сърцата си поезията. Браво, мила Лорелай. Собич.
Random works
: ??:??