Приказка за ревнивата царица...

               (приказка за пораснали)

Сама нощта е като притча

разказвана от ветровете,

луната е като поличба:

ту облак скрий я, ту пък светне...

На здрача в млечната прозрачност

проплаква нейде улулица,

сега историята страшна

ти чуй за древната царица...

...Живяла властна, горделива

царица във страна далечна-

разправят, че била красива,

но и жестоко-безчовечна...

И всеки ден палачът с мъка

едва успявал да насмогне

на царствената й заръка

и лягал вечер в изнемога...

Там никой никога не знаел

каква ще бъде му съдбата

и никой планове не правел

за повече от ден нататък...

На мъжки ласки ненаситна

била жестоката царица

и всяка нощ мъже различни

и водела придворна жрица.

...А сутрин идвал да ги вземе

палачът право от леглото-

така решавала проблема

със  ревността  си тя, защото:

и не допускала, че може

когато някой е докосвал

със устни голата й кожа,

при друга да отиде после...

...Била и царствена, и млада,

и много ненаситна още,

мъжете просто за награда

били в самотните й нощи...

Коста Качев