raina87 (Райна Боянова)
11 18
Nov 27, 2007, 6:54 PM

приказка за розата 

  Poetry » Love
1373 0 7

Едно цвете, някъде там във полето, откъснато и захвърлено,

гледаше тъжно небето.

Слънцето жарко печеше, птици се рееха високо,

а цветето жадно до болка,

мечтаеше за езеро дълбоко.

Мина момче високо, красиво

вдигна цветето от прахта,

помилва го и ласкаво, мило,

в пазвата си го прибра.

Цветето беше роза бодлива,

с красиви, но отровни стебла,

тя момъка бодна и в миг повали го

на прашната, жадна земя.

Вперил последен поглед в небето,

попита се той къде сгреши,

сякаш отвърна му цветето свирепо

- друг като тебе, мен ме уби,

сега с бодли съм и жадна за кръв,

а първи намери ме ти,

прости, че на тебе сега отмъщавам,

но искам и друг да боли!!!

 

© Райна Боянова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??