ПРИКАЗКА ЗА РОЗАТА
На Ръката,
с надежда, че никога няма
да изхвърли водата от вазата
Бе цвят на роза. Нежна и красива,
ухаеща на лято и мечта;
все още неразцъфнала, щастлива,
че има свойто място на света.
Отвсякъде я гледаха с възхита.
Тя толкова бе свикнала така,
че не бодеше, като, без да пита,
откъсна я Човешката ръка. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up