Приказка за свети Валентин...

...Един младеж с едно девойче

се заиграли в Любовта...

О, малката била настойчива-

„Обичам те!”-твърдяла тя,

а всичко толкоз интересно

било в любовната игра,

че не разбрали колко лесно:

той станал мъж, а тя- жена...

И ето тръгнали те двамата

да търсят свети Валентин,

защото носела се славата

му на светец и то любим-

понеже другите светии

за грях наказвали плътта,

а благославял той и тия

греха познали в Любовта...

...Когато тръгнали цъфтели

дървета, веел развигор

и птичите ята летели

на воля в синия простор...

Но лятото дошло...Цъфтежа-

незнайно как, но станал плод;

в сребриста паяжинна мрежа

искряло Слънце на възход...

Вървели те към хоризонта

в жита и макове сред тях,

а никой срещнат и не помнел,

че Любовта била е  грях,

защото в пътищата прашни

с почти изгубени следи

светецът в дните някогашни

от тук е минал може би!..

Дори и Вятърът разправял,

че е безгрешна Любовта

и лично Бог го уверявал-

във дните си на самота...

...Те спели нощем на открито,

светулки хващали, но виж-

тях трудно било от звездите

изгарящи да различиш,

та може би ей-тъй случайно

и да са хванали звезда,

но те запазили я в тайна

за да ги води във беда...

И пак поемали в зората

да търсят свети Валентин,

но вече: Есента в полята

щом с щрих едва забележим

добавила нюанс в пейзажа

и сладостта във всеки род,

те пожелали да разкажат,

че са заченали Живот...

...Тогава чул Ги Господ горе

и пратил сам една Звезда

да опрости Грехът им сторен

в Олтара свят на Любовта...

...И тъй от тоя миг насетне

Сам Бог разпоредил така:

„Живот когато се зачене

да грейва винаги Звезда!..”

И заискряли по небето

звезди със чет неизброим,

и всяка сочела където

е минал свети Валентин...

...Не вярваш ли?..Във лятна вечер

се вгледай в звездното небе

и сам ще разбереш човече-

любов при теб дали ще спре!..

И там една Звезда отмерено

ако внезапно затрепти-

ти знай: макар и неуверено,

но Любовта към теб върви...

д-р Коста Качев