Приказка за топлата пита на едно момиче

Sep 14, 2010, 11:28 AM

Poetry » Love

565 0 6

Исках да опитам

от топлата пита,

която изплиташ

с твоите крехки

ръце,

когато съм гладен

и отчаян

скитник

останал без писък

в своето скръбно

сърце.

И защо ми се обади?

И защо не дойде?

За миг

си помислих

за младост

и светло небе.

Дете,

ти, което

се опитваш

да замесиш топла пита,

помисли ли

кому ще я дадеш?

Комуто и да е!

Но и аз ще си отчупя

залък.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Dark_Island (Таня Георгиева)

2010-09-15T12:53:56+03:00

... витае парата в твоето скръбно сърце...
ananel (Нелиса)

2010-09-14T16:24:41+03:00

И на мене като на Ивон
няма лошо, отчупи си!
ivanleko91 (Ангел Колев)

2010-09-14T15:57:33+03:00

Хубав стих!
Топъл... като питата...
Поздрави, Адаш!
Eia (Росица Танчева)

2010-09-14T14:28:12+03:00

"За миг
си помислих
за младост
и светло небе."

Вечният човешки копнеж към близост и сърдечна топлота - изразил си го образно, по въздействащ начин. Поздрав!
plami-6 (Плами)

2010-09-14T14:21:27+03:00

Само така, Ачо!
vedrina (Марина Стоянова)

2010-09-14T11:46:16+03:00

Топъл стих, сърдечен!!!
Това за питата е прекрасно!!!